До лудост влюбих се в Жан Клод Ван Дам
и казах го направо на мъжа си.
От смях разтресе се и стигна се до там,
че лекар трябваше да се намеси.
А после цял от щастие огрян,
билет ми купи, уреди ми виза.
За твой`то щастие, ми каза той без свян,
продал бих и последната си риза.
Усетила подмолният разчет,
реших аз щедростта му да проуча.
Направих му проверки и отчет
поисках му, но без да го получа.
Дано да се спогаждате и той
във тебе да се влюби до полуда.
(Така омайваш ме със думи, мили мой,
но няма да ме въведеш в заблуда).
Възползвал се от моята любов,
той искаше облага да „намаже”,
да ме изпрати в свят далечен, нов
и да не мога да се върна даже!
Готов бе мило, драго да даде
от него само аз да съм далече
самичък щом дома се прибере,
да прави той каквото иска вечер.
Да гледа мачове и да яде
храни нездравословни, даже бира
да пие без да сложи и мезе!
(Не знае той храната да подбира).
И рекох си, аааааа, няма да се дам,
та той така съвсем ще се съсипе!
По дяволите Жан и Клод Ван Дам,
да ми не е изпила чавка пипе???
Така живота с него пропилях,
простила се с ГОЛЯМАТА НАДЕЖА.
Но и мерака на съпруга си „кръцнах”
живота си той сам да пренарежда….!!!
