вторник, 22 декември 2009 г.

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

ДЕ Е ТРЕНА???



-Къде се губи тая Трена,
та в сайта няма я пет дена?
- Чух,че шетала с метлата,
пушек вдигал се из махалата…

- Разправят, печката разбила
и манджата си не сготвила !
-Да не би сега да пости,
я да и идем ний на гости!

-С какво тогаз ще ни гощава?
Със постно…? А ще ме прощава!
-Ще запали скара на дърва,
че обичам печени месца, охаа!!!

-А ако иска да се извини,
да вземе баница да извърти?!?
-Дай да ходиме към тях,
че от глад почти умрях!

-Я първо да и позвъним,
че да не бъхтиме до БДИМ!
-(Тууут) Ало, добър вечер, Трена?
……. тук сме, лафим си със Пена!

-Кажи и, да пристига тука,
че иначе е…. пълна скука.
-Трено появи се тия дни,
че без тебе не върви!

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Тази нощ

Тази нощ на небето няма звезди,

тази нощ и луната не свети,

само моята сянка във мрака пълзи,

само моите стъпки отекват.


Всеки спи под дебелия топъл юрган,

само аз под студа потрепервам.

И градът е със нежна прегръдка послан,

а над мен само няма постеля.


Тази нощ е студено, и боли, и кърви,

тази нощ е жестока и тежка,

тази нощ по небето няма звезди.

Погледни! Тази нощ беше грешка!


Тази нощ ти си тръгна и направи така,

че да тръгне след тебе небето.

Две целувки остави на мойта ръка

и една силна болка в сърцето...


Спомни си

Когато младостта ни отлети,

когато падне нежен сняг в косите,

когато вече нямаме мечти,

а само спомени от младините,


когато аз изгубя своя чар

и в моя поглед пламъка угасне,

когато станеш много, много стар

и болката в страдание прерастне,


седни удобно в твоето кресло

и затвори очи.. Спомни си всичко.

Почувствай как по твоето чело

сълзите ми текат... и те обичам!


Спомни си, че за тебе аз живях

и че във ада влязох - пак за тебе!

И страдах, и на пепел изгорях,

но ти за мене беше най-потребен.


И ако можех да живея пак,

пак същия живот ще изживея -

и лек, и труден, и суров, и драг -

и пак за тебе само ще копнея.


Седни удобно в твоето кресло

и ще почувстваш моите целувки,

ще разбереш, че всичко е било

любов и нежност - никакви преструвки.


Ще чуеш моя глас и във нощта

ще вдишаш моя аромат дълбоко.

Повярвай и ела във вечността

да полетиме двамата високо!


неделя, 15 ноември 2009 г.

Котката на Трена (violetad и krasimira1)

За котката си поговориха :
баба Пена (violetad) и баба Краска(krasimira1)

Отидох вчера при съседката Пена,
за да и поискам на заем ..легена,
че моя взех, че запратих по котката
и май промених и малко походката.

Аз чудех се днеска защо криволичи,
направо на котка вече не прилича.
Ма ка тъй с лигена я фрасна направо,
сигур те е нещо ядосала здраво!

Ядосаме ме, зер. Чак ме и побърка.
Захванах да готвя ръцепка специална,
а тя в тенджерата отиде да бърка
и тази постъпка се оказа фатална.

Мале кат се сетих, че ядох у вази,
по гърба ми нещо взе, че ма полази.
Тя твоята котка готвачка голема,
…изчакай ме малко, присви ме корема.

…Проглема реших го аз още тогава
Манджата отиде право за прасето.
Захванах отново, запретнах ръкава
и чак ма направо заболя сърцето!

Извинявай Трено, мож да са засегна,
с котешката манджа тъй мене ма жегна.
Изгони таз луда котка надалече,
ни щат да я виждат очите ми вече!!!

Навъдиха се организации различни,
които може за това да ме подгонят.
И с документи и погледи критичти
накрая мен от къщи да ме изгонят.

То от тия наши организации разни,
станаха нещата вече безобразни.
Хората изобщо не са толкоз важни,
ядът ги по друмо песове заразни.

А, баба, недей с лошото хортува.
Нека всеки да си има занимание.
Тя, животинката щот не кротува
и "обърнах специално внимание"…

Айде че и простим, гледам душа бере,
белким Бог се смили, па да я прибере…
Цел ден че се молим, това да се случи,
кой каквото тражи – да си го получи!!!

петък, 13 ноември 2009 г.

Сама и сърдита

Тя пак е сърдита,
неразбрана от всеки,
била изоставена,
ще се маха навеки...
Един я зарязал -
хванал се с друга,
а другият имал
любяща съпруга.

Хич не обича
мъже използвачи,
които се правят
на супер свалячи,
а стане ли реч
за дълго обвързване -
любовта им изстива
до пълно замръзване.

Дойде ù до гуша
звезди да ù свалят.
Не иска да слуша
как пак се лигавят.
Търси си мъж
да бъде атлет,
на шир и на длъж -
да е с авторитет.

Докато го открие
сама ще седи,
сърдита на всички
ще рони сълзи!

събота, 7 ноември 2009 г.

СКИТНИКО




СКИТНИКО


Скитнико, хвана ли вятъра?
Каза ли нещо за мен?
Пращам по него писмата си до дъщеря ми през ден!

Скитнико, стигна ли слънцето?
Поздрав предай му от мен!
Нека и праща по зрънце топлина, във мига и студен!

Скитнико, пя ли с морето,
с чистите сини вълни?
Нека и гали сърцето и във съня шумоли!

Скитнико! Чакай! Върни се!
Дай и сърцето от мен!
Нека със него смири се, в далечния север студен!

Скитнико! Моля, вземи ме!
Нямам си вече сърце…
Само минутка стопли ме… и скръсти мой`те ръце!!!

неделя, 1 ноември 2009 г.

И мен вземи ме



Вчера ходих в съседното село,
до дома за деца изоставени,
исках нещо от мен да им дам,
да не бъдат от всички забравени.

Там пред мене изникна хлапе,
погледнах дълбоко в очите му –
копнеж за обич видях на дете,
тати, мама - живеят в мечтите му.

Просълзих се, реших да го взема,
но появиха се още деца...
ръце протягат със думи: „И мене!” –
сълзи браздяха по детски лица.

Как да мога сълзи да изтрия,
вместо тях усмивки да дам?
Те деца са, нима са виновни?
За живота им – мен ме е срам!

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Влюбена в Жан Клод Ван Дам



До лудост влюбих се в Жан Клод Ван Дам
и казах го направо на мъжа си.
От смях разтресе се и стигна се до там,
че лекар трябваше да се намеси.

А после цял от щастие огрян,
билет ми купи, уреди ми виза.
За твой`то щастие, ми каза той без свян,
продал бих и последната си риза.

Усетила подмолният разчет,
реших аз щедростта му да проуча.
Направих му проверки и отчет
поисках му, но без да го получа.

Дано да се спогаждате и той
във тебе да се влюби до полуда.
(Така омайваш ме със думи, мили мой,
но няма да ме въведеш в заблуда).

Възползвал се от моята любов,
той искаше облага да „намаже”,
да ме изпрати в свят далечен, нов
и да не мога да се върна даже!

Готов бе мило, драго да даде
от него само аз да съм далече
самичък щом дома се прибере,
да прави той каквото иска вечер.

Да гледа мачове и да яде
храни нездравословни, даже бира
да пие без да сложи и мезе!
(Не знае той храната да подбира).

И рекох си, аааааа, няма да се дам,
та той така съвсем ще се съсипе!
По дяволите Жан и Клод Ван Дам,
да ми не е изпила чавка пипе???

Така живота с него пропилях,
простила се с ГОЛЯМАТА НАДЕЖА.
Но и мерака на съпруга си „кръцнах”
живота си той сам да пренарежда….!!!

неделя, 25 октомври 2009 г.

НА КРЪСТ


Отново съм разпъната на кръст,
Голгота да посрещна съм готова!
В сърцето няма злоба, нито мъст,
макар че пих отрова след отрова.

Очите плачат, по челото кръв.
Надвила суета и грандомания,
залага ми живота нова стръв
и води ме към мой`та Гетсимания!

Видяла съм аз много върхове,
и покорявала съм ги с наслада.
А после падах, сгъвах колене
и мислех, че попаднала съм в Ада.

Днес битката с живота е война,
последни сили в нея ще заложа.
Ща смажа злото, искам светлина!
А дявола във гроба ще положа!

петък, 23 октомври 2009 г.

Край бялата чешма


Вчера, на чешмата бяла,
млада мома се подпряла,
да пийне бистра водица.
Била със поличка къса,
тази хубавица руса...
Чудна гледка се разкрила.

Едно дупе изпъкнало –
малко, топчесто и бяло,
рипа, барнеш ли го с пръсти...
Радост бе туй за мъжете,
те потриват си ръцете,
а жените им се кръстят.

Мома леко се изправи,
а мъжете клатят глави,
тайничко им тя намигна...
Край жените като мина –
уж се прави на свенлива,
а на всички кръвно вдигна.

Пуста мома, край чешмата,
вчера направи белята –
сума битови скандали...
Само при мен е спокойно,
не цъках по тяло стройно
и жената се не пали.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ПОДАРЪК



Тази нощ съм безкрайно щастлива
с най-добрия от БОГ дар дарен,
тази нощ любовта е красива,
внуче чакам, от него съм в плен.

По-красив е навън небосвода,
по-сияйни са всички звезди.
Туй е в моята женска природа,
ще целувам аз всичките дни!

Ще мечтая, пламтя, ще копнея
да го видя на белия свят.
И красиви цветя ще засея
и ще тръпна пред всеки нов цвят.

То ще бъде надеждата нова,
полъх свеж в застаряващ живот,
то е семето, дето отново
ще покълнва и дава нов плод.

Чудо ново със мен ще се случи,
да го имам е чудо за мен.
То единствено мен ще научи,
да се радвам на всеки нов ден!!!

сряда, 21 октомври 2009 г.

Ти ме събуди с армаган


Тоз армаган очаквах с нетърпение
и очите пълнят ми сълзи на умиление,
когато с китка, по роса набрана,
ме закичиш, либе, още отзарана.

С тази нова, слънчева премяна,
блестиш красива, в светлина обляна,
а с тоз венец, изплетен от звезди,
разпалваш в мен ти старите мечти.

От мен тъгата окончателно избяга,
любовта ти щом в прегръдка ме притяга
и няма по-щастлив от мене на Земята...
Нали събуден бях аз днес от Красотата!

"Вип денс" Сашка



Излезе Сашка,
взе микрофона,
гърди пращяха
от силикона,
па се провикна:
Чуйте ме хора...
Оп – са, оп – са.

Нешка е злобна!
Нешка е гадна!
И това шоу
с нея пропадна.
Махайте я бързо
Вие оттука...
Оп – са, оп – са.

Па си викнете
Митьо Пищова,
да се провикне
Митьо по НОВА:
Сашка е супер,
Сашка го може...
Оп – са, оп – са.

Няма по-голяма
от нея в бранша,
нищо че широка
е вече в ханша,
тя е хубавица
и поп-фолк кралица...
Оп – са, оп – са.

И те така!

вторник, 20 октомври 2009 г.

АКО С ЛЮБОВ ЩЕ МЕ УБИЕШ



Ако с любов ще ме убиеш, скъпи ,

Недей да ми копаеш гроба, моля!

Вълчица-майка може да пристъпи

От тялото ми да яде на воля.



Ако с целувки ще ме задушаваш,

Отрова ти на устните сложи си

Получи ли каквото заслужаваш?

Добре, вземи го! А сега иди си!



От ревност ли ме обладаеш ти,

Вулкан да бъде сетния оргазъм,

И нека жива да ме изгори,

В теб дявола ще вие смазан.



Предлагаш ми убийствена любов,

Аз търся нежност, доброта, опора,

Сърцето ми кърви, но с огън нов

към теб ще полети,

отключиш ли затвора!!!

ПРОКЛЯТИЕТО "ЧЕСТНОСТ"


Да бъдеш честен днеска е проклятие,
мошеникът е днеска по-велик,
приятелите вече са предатели,
днес всеки честен е и мъченик.

На почит днес са и на уважение
парите драги - и да бъдеш ШИК.
И няма вече даже грам значение
дали си умен, ако си умник.

Пред пясъчните кули се прекланяме
и ахкаме пред блясъка фалшив.
И скубиме коси и се заканяме,
ала живота става все по-сив.

Все търсим справедливост и утеха,
надеждата е вече пред фалит.
ПРОСТАКА всеки ден си гледа кефа,
а умния...... е гладен и пребит!