Когато младостта ни отлети,
когато падне нежен сняг в косите,
когато вече нямаме мечти,
а само спомени от младините,
когато аз изгубя своя чар
и в моя поглед пламъка угасне,
когато станеш много, много стар
и болката в страдание прерастне,
седни удобно в твоето кресло
и затвори очи.. Спомни си всичко.
Почувствай как по твоето чело
сълзите ми текат... и те обичам!
Спомни си, че за тебе аз живях
и че във ада влязох - пак за тебе!
И страдах, и на пепел изгорях,
но ти за мене беше най-потребен.
И ако можех да живея пак,
пак същия живот ще изживея -
и лек, и труден, и суров, и драг -
и пак за тебе само ще копнея.
Седни удобно в твоето кресло
и ще почувстваш моите целувки,
ще разбереш, че всичко е било
любов и нежност - никакви преструвки.
Ще чуеш моя глас и във нощта
ще вдишаш моя аромат дълбоко.
Повярвай и ела във вечността
да полетиме двамата високо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар