Тази нощ

Тази нощ на небето няма звезди,

тази нощ и луната не свети,

само моята сянка във мрака пълзи,

само моите стъпки отекват.

Всеки спи под дебелия топъл юрган,

само аз под студа потрепервам.

И градът е със нежна прегръдка послан,

а над мен само няма постеля.

Тази нощ е студено, и боли, и кърви,

тази нощ е жестока и тежка,

тази нощ по небето няма звезди.

Погледни! Тази нощ беше грешка!

Тази нощ ти си тръгна и направи така,

че да тръгне след тебе небето.

Две целувки остави на мойта ръка

и една силна болка в сърцето...

Спомни си

Когато младостта ни отлети,

когато падне нежен сняг в косите,

когато вече нямаме мечти,

а само спомени от младините,

когато аз изгубя своя чар

и в моя поглед пламъка угасне,

когато станеш много, много стар

и болката в страдание прерастне,

седни удобно в твоето кресло

и затвори очи.. Спомни си всичко.

Почувствай как по твоето чело

сълзите ми текат... и те обичам!

Спомни си, че за тебе аз живях

и че във ада влязох - пак за тебе!

И страдах, и на пепел изгорях,

но ти за мене беше най-потребен.

И ако можех да живея пак,

пак същия живот ще изживея -

и лек, и труден, и суров, и драг -

и пак за тебе само ще копнея.

Седни удобно в твоето кресло

и ще почувстваш моите целувки,

ще разбереш, че всичко е било

любов и нежност - никакви преструвки.

Ще чуеш моя глас и във нощта

ще вдишаш моя аромат дълбоко.

Повярвай и ела във вечността

да полетиме двамата високо!

Котката на Трена (violetad и krasimira1)

За котката си поговориха :
баба Пена (violetad) и баба Краска(krasimira1)

Отидох вчера при съседката Пена,
за да и поискам на заем ..легена,
че моя взех, че запратих по котката
и май промених и малко походката.

Аз чудех се днеска защо криволичи,
направо на котка вече не прилича.
Ма ка тъй с лигена я фрасна направо,
сигур те е нещо ядосала здраво!

Ядосаме ме, зер. Чак ме и побърка.
Захванах да готвя ръцепка специална,
а тя в тенджерата отиде да бърка
и тази постъпка се оказа фатална.

Мале кат се сетих, че ядох у вази,
по гърба ми нещо взе, че ма полази.
Тя твоята котка готвачка голема,
…изчакай ме малко, присви ме корема.

…Проглема реших го аз още тогава
Манджата отиде право за прасето.
Захванах отново, запретнах ръкава
и чак ма направо заболя сърцето!

Извинявай Трено, мож да са засегна,
с котешката манджа тъй мене ма жегна.
Изгони таз луда котка надалече,
ни щат да я виждат очите ми вече!!!

Навъдиха се организации различни,
които може за това да ме подгонят.
И с документи и погледи критичти
накрая мен от къщи да ме изгонят.

То от тия наши организации разни,
станаха нещата вече безобразни.
Хората изобщо не са толкоз важни,
ядът ги по друмо песове заразни.

А, баба, недей с лошото хортува.
Нека всеки да си има занимание.
Тя, животинката щот не кротува
и "обърнах специално внимание"…

Айде че и простим, гледам душа бере,
белким Бог се смили, па да я прибере…
Цел ден че се молим, това да се случи,
кой каквото тражи – да си го получи!!!